"Барак Обама трепе муха в тв предаване!"

Само една дума...сензация! "Бум" в буквален и преносен смисъл. Медиите отразяват телевизионната изява на президента и специално убийството на мухата сякаш е знак за aпокалипсиса. Ако всеки път, когато дете е малтретирано от родителите си, това се отразява в тв ефир, вероятно интересът на аудиторията щеше да е поне двойно по-малък.Е, да, но когато Барак Обама си мие зъбите например, в това време различни телевизии се борят на живот и смърт за живо предаване от мястото на събитието.
Такива новини показват колко ключова роля има американското присъствие в нашата реалност. Никое действие от страна на Белия дом не се приема еднозначно. Даже ако си позволя да съм по-пряма - всеки от нас до някаква степен потръпва от неизвестността за утрешния ден, а именно като плесне Обама с ръце или щракне с пръсти, по-характерно за българската действителност, какво ще се случи. Една толкова незначителна на пръв поглед новина, дори комична, съдържа различни символни значения и оставя свобода и за въображението и личната преценка. Как тълкуваме подобна вест?
От една страна, Барак Обама в момента е символът на САЩ, на капитализма, на световното могъщество наред с държави като Русия, Китай и т.н. А мухата може да се приеме за своеобразна метафора на всички малки и не толкова малки държави, които така да се каже с един жест от страна на Обама могат да изгубят всичко или с други думи са зависими от това накъде духа вятърът. А той от своя страна «слуша» преди всичко Съединените щати. В този смисъл публичната гибел на мухата може да е своебразно предупреждение или по-скоро напомняне за това кой дърпа конците. Звучи до някаква степен невероятно, но не е изключено.
От друга страна, интерпретацията на новината може да се усложни, но все пак за запази някакъв смисъл. Барак Обама отново се приема не просто като личност, а като нарицателно и сабирателно име за американската система със своите приимущества и недостатъци. Тук идва ред на различното в тълкованието – мухата би могла да символизира американския президент, но като личност. Разгръщането на новината в тази посока не е случайна. Покрай победата на Обама в президентските избори на САЩ се появиха тези, че афроамериканският президент е нарочно поставен или по-скоро мястото му е „подарено” със скрита умисъл. Причините за тези предположения са условията на икономическата криза и нейният неясен развой в бъдеще. В този смисъл, дори с лек расистки привкус, целта е да се превърне Обама в изкупителна жертва. Кризата може да съсипе президента и той наистина да заприлича на тази така популярна муха от телевизионното предаване. Конкурентите и недоброжелателите му могат да го смачкат така, както той мухата. Дали?
Ако се абстрахираме за момент от конкретната вест, би могло да се обърне внимание на други детайли, свързани с Барак Обама, направили го толкова популярен. Предизборната агитация на настоящия американски президент премина под лозунгите „Надежда” и „Да, ние можем!”. Те също така носят двойствени послания и са повод да се зададат различни въпроси. Надежда за кого? Слаба надежда за изход от кризата или надежда за по-добър живот без страх от поредния срив? Надеждата може ли да е обещание в предизборна кампания? Не съвсем. Изкуствено създадена, надеждата се превръща в заблуда, лъжа, и чрез нея може да се манипулира.
От друга гледна точка,фразата „Да, ние можем!” означава ли, че Обама и САЩ като цяло може да убие мухата или с други думи да смачка с властта си слабите държави. А това обещание ли е? Да, може би американската нация ще оцелее въпреки всички обстоятелства и падения, но това важи ли за държави като родна България например. А ако американската държава се срине от икономическата криза или поради други причини, тя няма ли да повлече всички зависими от нея след себе си? В този смисъл ако за САЩ няма надежда, то за нас и дума да не става. Но това са само размисли, хипотези и прогнози. А всъщност за краткия момент, в който Барак Обама „трепе муха”, в Африка умират няколко човека от глад и от болести, в Близкия изток хора загиват по протести, в България се купуват няколко ромски гласа и един, може би двама човека се заразяват със свински грип. Е, кое е по-важно - тези реални случаи, превърнали се в ежедневие, или почитането на паметта на мухата?