Моята Лична Икономическа Криза

Моята лична икономическа криза далеч не започва с обявяването на световната и надали ще свърши някога за разлика може би от глобалната. И какво от това? Медиите се интересуват преди всичко от световната икономическа криза и до известна степен това е много разумно, тъй като в противен случай всеки вестник би съдържал около 200 страници със заглавия от типа: „ Едно бебе спешно се нуждае от памперси и детегледачка!!!” , „ Неволята на първолака, разходите за учебни материали или луксът да си ученик”, „ Невръстен тийнейджър/ Невъздържана тийнейджърка иска кола, за да не се отцепва от колектива – родителите искат да знаят къде се печатат пари!”, „Да отида в болница или да си премълча, но поне да ми излезе евтино?” Това са само част от ежедневните финансови кризи, които се изпречват на пътя ни и които с възрастта тепърва започват да се увеличават.
Затова на прага на университетските си години, от които със сигурност ще изплуват още редица заглавия и още толкова кризи, с искреното си желание да бъда журналист, аз си задавам въпроса : защо медиите отделят такова внимание на световната икономическа криза, като по този начин потискат обезверения изобщо българин. Дали не е до голяма степен полезно за обществото всеки да разкаже за своята собствена финансова криза? Самото споделяне ще облекчи напрежението, а и всеки вестник би спестил от канцеларски материали ( все пак сме в криза!). И така понятието „икономическа криза” може би ще излезе от общоприетите рамки и ще придобие по-различен и по-близък до обикновения гражданин смисъл.
Нека оставим икономиката настрана за момент. Светът ни и без друго е само пари и пак пари, куфарчета с пари, тирове с пари, престъпници с много пари, пенсионери и студенти без пари и въобще думата „пари” се е превърнала в т.нар. от Георги Марков „дума куршум”. Тя обезсмисля всяка дума, с която е в словосъчетание, като по този начин акцентира върху собственото си значение, а всичко останало става в най-добрия случай второстепенно. Поради тази причина тук с огромни усилия ще се отбягва тази дума или поне ще се търсят други нейни значения, освен травиалните.
Остана думата „криза”, която е по-съществената в конкретния случай. Какво е кризата? Тя бива най-различна – духовна, интелектуална, сърдечна криза, световна криза, газова криза и, разбира се, финансова. Независимо от своя вид кризата преди всичко е внезапен спад, зависещ от много фактори, но който предизвиква смут и паника, които от своя страна водят до стрес и куп други проблеми. Ако се погледне оптимистично, то кризата е хубаво нещо, тъй като хората вярват в думите, че всяко зло е за добро. Друга „светла” страна на кризата е, че обществото стабизилизира разходите си, започва да пести и в този смисъл осъзнава, че всяка финансова сигурност може в един момент да рухне. Така кризата действа като „отрезвител” на капиталистическото съзнание, което знае само как да трупа, без да знае за какво.
Но кризата, разбира се, погледната с песимистичен поглед, има и негативни страни. Тя не е краткотрайна, след нея винаги следва рецесия с неопределена, но задължително тежка продължителност. Защо да бъдем оптимисти, когато краят на една криза отваря пътищата към още стотина такива? Всъщност интересното при всяка криза е, че тя няма как да има „хепи енд” като по филмите и именно това я прави плашеща за обществото.
Кризата също така поражда депресия и чувство за безизходица, които са неизменно свързани с най-разпространените пороци като алкохола и цигарите. По време на криза българинът преди всичко претворява фразата от Ботевото стихотворение «В механата» : «Пиян дано аз забравя...». Забравата на проблемите не е в никакъв случай решение, но пък е удачно губене на време. От друга страна, народната мъдрост учи да не се опитваме да давим мъката в алкохол, тъй като тя може да плува доста добре. Така или иначе статистиката от последните месеци на икономическа криза в България показва, че ръст в производството бележат тютюневите изделия и напитките. Факт! Въпреки че и те поскъпват драстично, българите няма да се откажат от тях, дори това да е невероятна форма на т.нар. «потребителски мазохизъм». Манталитетът си е манталитет и именно затова «и в криза, и в подем пак ще пием и ядем».
Тези ежедневни нужди на човешкия бит като приемането на течности и храни с неясен произход отвеждат мисълта към частния случай, към всеки човек по-отделно или по-скоро към началото на текста, а именно – моята лична икономическа криза, образно казано, или като цяло човешката.
В цялата суматоха около световната криза човек до някаква степен прикрито злорадства, че финансовите тревоги и страховете какво още ще трябва да се похарчи, които преследват самия него, са плъзнали като епидемия по целия свят. От една страна, по този начин чувството за самота и безизходност се смегчава, тъй като всички заедно са потърпевши, някои повече, други по-малко. Но от друга страна, световната икономическа криза усложнява допълнително грижите на човека, тъй като той по принцип спестява или поне се опитва. Но като допълнение заради кризата от местоработата намаляват заплатите или съкращават персонала, родителите ограничават джобните пари и т.н.
В този смисъл всичко става в най-добрия случай двойно по-скъпо, хората стават още по-мрачни и раздразнителни, но поне всеки има оправдание. С думите: «По целия свят е така!», клатейки глава, средностатистическият българин е с ясното съзнание, че той така или иначе не може да си позволи това сирене или тези обувки, както и да се успокоява. С неясна представа за бъдещето човек разбира, че всичко все пак опира до парите и по-конкретно до това дали ги имаш или не. В този момент цялата романтика на света се изпарява и наяве излиза грубата истина, че с празен портфейл няма усмивка, няма щастие, няма мешана скара на по бира, няма любов, няма петък вечер с приятели, няма абитуриентски бал, няма нищо.
Ето след тази тъжна констатация е подходящо да се върна към икономиката. Е, как може тя да се превърне в приятна тема? Ако икономиката се учеше като философията само по учебник и не влияяше до такава степен на живота, може би нямаше да е предпочитана от повечето студенти. И това е друго доказателство, че парите водят човечеството за носа. Щом някой каже, че ценностите и принципите са ключът към щастието, а парите са само финикийски знаци, които са за запълване на портфейла, то значи той е голям лъжец или носи от онези гривни, които слагат на пациентите в санаториумите и лечебните заведения. Защо да се самозалъгваме?
Икономическата криза е толкова плашеща, защото повлича всичко останало след себе си. Но това не се отнася само за настоящата криза, а за човешката по принцип, чиито начало и край остават неясни или се препокриват. За живота на българина до голяма степен подхожда определението «кризисен» и може би именно заради това българите са и толкова «кризисни» личности - нервни,
нестабилни, груби, дори сурови, пасивни, незаинтересовани, крайни и безперспективни.
И така заключение на тази тема не би трябвало да има, тъй като на моята икономическа криза краят не й се вижда. Ако «аз» или хората изобщо чакат с надежда деня, в който във вестника ще пише : «Кризата е забравена, рецесията свърши.», то трябва да се зададе въпросът: с края на кризата ли свършват нашите проблеми. Съвсем не.